Меню

Нашите казуси

Авг. 31, 2019

За ДДС накратко.

За ДДС накратко.

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е косвен данък. С него се облагат продажбите, като в крайната фаза данъкът се заплаща от последните потребители на стоката или услугата. Данъкът е въведен за първи път през 1954 г. от френския икономист Морис Лоре (Maurice Lauré), изпълнителен директор на френската данъчна администрация (Direction générale des impôts). Най-напред е решил да бъдат обложени с ДДС големите френски компании, а на по-късен етап - всички компании. В България ДДС е въведен през 1994 г. като „Данък оборот“ със ставка в размер на 18 %.

ДДС е важен източник на данъчни приходи за националните бюджети, през 2016 г. приходите от ДДС в 28-те държави – членки на ЕС, възлизат на 1,044 трилиона евро, което съответства на 18% от всички данъчни приходи в държавите членки .

В България по данни на Националната агенция за приходите към 31.12.2018 г. нетният размер на приходите от ДДС е 5,5 млрд. лв., което представлява 98,9% от годишния разчет и с 354,2 млн. лв. (6,9%) повече спрямо предходната година. Приходите от ДДС формират 48,5% от данъчните приходи на България за 2018г.

Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

В следващата таблица ще представим извадка на прагът на оборота за задължителна регистрация в ЕС към март 2018:

 

Страна -членка

Задължителна регистрация на общо основание

Национална валута

Еквивалент в евро

Австрия

EUR 30 000

EUR 30 000

Белгия

EUR 25 000

EUR 25 000

България

BGN 50 000

EUR 25 565

Кипър

EUR 15 600

EUR 15 600

Чехия

CZK 1 000 000

EUR 39 362

Германия

EUR 17 500

EUR 17 500

Дания

DKK 50 000

EUR 6 713

Естония

EUR 40 000

EUR 40 000

Гърция

EUR 10 000

EUR 10 000

Испания

няма

няма

Финландия

EUR 10 000

EUR 10 000

Франция

EUR 82 800/ EUR 42 900/ EUR 33 200

EUR 82 800/ EUR 42 900/ EUR 33 200

Хърватска

HRK 300 000

EUR 40 324

Унгария

HUF 8 000 000

EUR 25 567

Ирландия

EUR 75 000/ EUR 37 500

EUR 75 000/ EUR 37 500

Италия

EUR 65 000

EUR 65 000

Литва

EUR 45 000

EUR 45 000

Люксембург

EUR 30 000

EUR 30 000

Латвия

EUR 40 000

EUR 40 000

Малта

EUR 35 000/ EUR 24 000/ EUR 14 000

EUR 35 000/ EUR 24 000/ EUR 14 000

Холандия

няма

няма

Полша

PLN 200 000

EUR 47 324

Португалия

EUR 10 000/ EUR 12 500

EUR 10 000/ EUR 12 500

Румъния

RON 220 000

EUR 47 180

Швеция

SEK 30 000

EUR 2 943

Словакия

EUR 49 790

EUR 49 790

Словения

EUR 50 000

EUR 50 000

Обединено Кралство

GBP 85 000

EUR 97 382

 

Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка. На основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който следва да посочи данъка на отделен ред, да включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията за този данъчен период, да посочи данъчния документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по ЗДДС лице, му е доставил или предстои да му достави (чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС). Не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно (чл. 70, ал. 5 от ЗДДС). Не е налице право на приспадане на данъчен кредит за стоки и услуги, които не са свързани с дейността на регистрираното лице.

Съгласно чл. 88 от ЗДДС в края на данъчния период регистрираното лице определя самò резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в държавния бюджет или данък за възстановяване от държавния бюджет. Резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода - данък за внасяне, а когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода - данък за възстановяване.

Когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период.

За да може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит данъчно задълженото лице, първо трябва да притежава документ, който

съгласно чл. 78 от ППЗДДС трябва да съдържат трайно вписани при отпечатването:

1. пореден номер;

2. гриф "оригинал" на първия екземпляр;

3. наименование, идентификационен номер на лицето, което ще ги издава;

4. идентификационен номер по ДДС . Номерата на документите са десетразрядни, нарастващи без дублиране и пропуски и не зависят от вида на бланката или документа.

Дублиране на номерата на документите се допуска само в случаите, когато документи се издават от фискално устройство. Всички екземпляри на един и същ документ носят един и същ номер. Дефектните или повредените бланки (формуляри) и анулираните документи не се унищожават, а всички екземпляри от тях се съхраняват при издателя.

 

В заключение:

Плащането на данъци е и конституционно прогласено задължение на всеки гражданин или организация в страната (чл. 60 от Конституцията). Поради това установяването на данъчните измами и укриването на данъци представляват сериозно предизвикателство за спазването на фундаменталните принципи на справедливостта и равнопоставеността в обществото. Справедливостта е основна предпоставка за това необходимите икономически реформи да бъдат социално и политически приемливи. Тежестта на данъчното облагане трябва да бъде разпределена равномерно, като се гарантира, че всички правни субекти допринасят за публичните финанси, като заплащат справедливо определения им дял, независимо дали са работници в промишлеността, многонационални дружества или богати физически лица със спестявания, вложени в офшорни зони. Постигането на справедливост и равнопоставеност означава също да се създадат по-добри и по-справедливи системи на данъчно облагане, което представлява сериозна задача пред всяко управление и пред обществото като цяло.