Нашите казуси

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е косвен данък. С него се облагат продажбите, като в крайната фаза данъкът се заплаща от последните потребители на стоката или услугата. Данъкът е въведен за първи път през 1954 г. от френския икономист Морис Лоре (Maurice Lauré), изпълнителен директор на френската данъчна администрация (Direction générale des impôts). Най-напред е решил да бъдат обложени с ДДС големите френски компании, а на по-късен етап - всички компании. В България ДДС е въведен през 1994 г. като „Данък оборот“ със ставка в размер на 18 %.

ДДС е важен източник на данъчни приходи за националните бюджети, през 2016 г. приходите от ДДС в 28-те държави – членки на ЕС, възлизат на 1,044 трилиона евро, което съответства на 18% от всички данъчни приходи в държавите членки .

В България по данни на Националната агенция за приходите към 31.12.2018 г. нетният размер на приходите от ДДС е 5,5 млрд. лв., което представлява 98,9% от годишния разчет и с 354,2 млн. лв. (6,9%) повече спрямо предходната година. Приходите от ДДС формират 48,5% от данъчните приходи на България за 2018г.

Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

В следващата таблица ще представим извадка на прагът на оборота за задължителна регистрация в ЕС към март 2018:

Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка. На основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който следва да посочи данъка на отделен ред, да включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията за този данъчен период, да посочи данъчния документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по ЗДДС лице, му е доставил или предстои да му достави (чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС). Не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно (чл. 70, ал. 5 от ЗДДС). Не е налице право на приспадане на данъчен кредит за стоки и услуги, които не са свързани с дейността на регистрираното лице.

Съгласно чл. 88 от ЗДДС в края на данъчния период регистрираното лице определя самò резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в държавния бюджет или данък за възстановяване от държавния бюджет. Резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период, и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Когато начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода - данък за внасяне, а когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода - данък за възстановяване.

Когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период.

За да може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит данъчно задълженото лице, първо трябва да притежава документ, който

съгласно чл. 78 от ППЗДДС трябва да съдържат трайно вписани при отпечатването:

1. пореден номер;

2. гриф "оригинал" на първия екземпляр;

3. наименование, идентификационен номер на лицето, което ще ги издава;

4. идентификационен номер по ДДС . Номерата на документите са десетразрядни, нарастващи без дублиране и пропуски и не зависят от вида на бланката или документа.

Дублиране на номерата на документите се допуска само в случаите, когато документи се издават от фискално устройство. Всички екземпляри на един и същ документ носят един и същ номер. Дефектните или повредените бланки (формуляри) и анулираните документи не се унищожават, а всички екземпляри от тях се съхраняват при издателя.

В заключение:

Плащането на данъци е и конституционно прогласено задължение на всеки гражданин или организация в страната (чл. 60 от Конституцията). Поради това установяването на данъчните измами и укриването на данъци представляват сериозно предизвикателство за спазването на фундаменталните принципи на справедливостта и равнопоставеността в обществото. Справедливостта е основна предпоставка за това необходимите икономически реформи да бъдат социално и политически приемливи. Тежестта на данъчното облагане трябва да бъде разпределена равномерно, като се гарантира, че всички правни субекти допринасят за публичните финанси, като заплащат справедливо определения им дял, независимо дали са работници в промишлеността, многонационални дружества или богати физически лица със спестявания, вложени в офшорни зони. Постигането на справедливост и равнопоставеност означава също да се създадат по-добри и по-справедливи системи на данъчно облагане, което представлява сериозна задача пред всяко управление и пред обществото като цяло.